Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2011 10:28 - „Границите на моя език са граници на моя свят.”
Автор: sanya Категория: Други   
Прочетен: 15690 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 24.02.2012 08:02


„Границите на моя език са граници на моя свят.”

 

Лудвиг Витгенщайн

 

Тази сентенция принадлежи на великия модерен (ХХ) философ Лудвиг Витгенщайн. Той е австрийски философ.През 1929г. Защитава „Логико-философския трактат” като докторат и получава преподавателско място в Тринити колидж в Кеймбридж.Лудвиг Витгенщайн оставя около 30 000 страници ръкописно наследство. Известен е обаче като Автор на „Логико-философския трактат”. Подобно на Б. Ръсел и Витгенщайн смята , че анализът на езика и на логиката му е основен проблем на философията.Да се намери основата на света , означава да се анализира логическата структура на езика , да се изследва възможността за истинно изказване.Във втория етап на своето философско развитие Витгенщайн се съсредоточава вече изцяло върху проблемите на езика. „Мистичното е не какъв е светът , а че е съзерцание на света като органично цяло. Усещането на света като органично цяло е мистичното. Ако един отговор не може да бъде изречен , не може да бъде формулиран и въпросът.Загадката не съществува.Ако един въпрос изобщо не може да бъде поставен , на него също така не може да бъде отговорено. За което не може да се говори , за него трябва да се мълчи.

Езикът е начин за изразяване на чувствата и мислите на хората. Речта на човека започва да се оформя с неговото раждане. Усъвършенства се във времето на съзряване и изграждането му като личност , в неговия житейски път.Езикът , на който майката общува с детето си , е майчиния език , предаван от поколение на поколение , от хиляди години.Този език е претърпял много иновации до обособяването му като цялостна система.Езикът е съвкупност от букви , обединяващи се в думи , които образуват изречения , текстове и т.н.

От древни времена до наши дни , дори в предисторически периоди , когато писаното слово е липсвало като средство за комуникация , хората са се разбирали с мимики и жестове.Езикът на различните етноси и народи е различен , което го прави уникален и безценен.Езиците , които човек говори му отварят нови врати към света.Но за да научим език , ние трябва да го практикуваме , трябва да усъвършенстваме интонацията – правилният изговор на думите и пунктуацията – правилното писане и подреждане на мисълта в изречения. Всяка дума носи своето значение и смисъл , те определят именно нейната роля в езика , в общуването.

Моят майчин език е българският , но за да бъда разбрана , другият срещу мен също трябва да го владее. Средата е много важна за развитието на езика. Речта е средство за общуване и комуникация.Говорейки , аз общувам с другите и със себе си. Хората говорят , разменят информация , общуват и така опознават света , обществото и себе си. Човекът е вселена от чувства , мисли , дела и думи. Той въври по своя път с различно историческо темпо. Около него крачат и останалите хора. Някой изостават , други го изпреварват , други се връщат „назад“ , „седят“ дълго , или „почиват“ , а трети се „отклоняват“ от пътя. Всичко е толкова индивидуално. А , по пътя на живота , неизбежна е срещата с другите и така човек се „очовечава“ от човека. Не случайно мъдрите твърдят  , че най-добрият събеседник е добрият слушател. Когато събеседникът чува избирателно , или само това , което иска да чуе , тогава той поставя граници на моя език , на моя свят , на моето Аз. Но освен езикът , словото и речта , съществува и езикът на чувствата , на цветовете , на музиката , на шепотите на вселената , следователно моя свят е безграничен.

Нали помним притчата за „Вавилон“ ? Когато хората решили да построят кула чак до небето стремейки се към Бога.Той ги наказал с разноезичие. Затова хората казват , че всеки език отваря „ново око“ на човека към света.Ето защо границите на моя език са граници на моя свят и аз се разпростирам до там , до където той ми позволява.Изучаването на чужди езици развива мисленето , познанието , кръгозора.Владеенето на чуждия език ми позволява да определя и избера приятелите си , хората , с които общувам , съдбата си , ако щете.Следователно , границите на моя език са граници на моя свят и неговото богатство.Да не говорим за днес и нашето поколение.Без владеенето на чужд език е немислима професионалната ни и житейска реализация като граждани на Европейския съюз , на космополитния свят.

И все пак ако границите на моя език са граници на моя свят , мой дълг е непрекъснато да ги разширявам.Защото ако биологическото развитие на човек спира до определена възраст , то за духовното израстване и свободата , граници няма.Така че границите на моя език и свят са безгранични.

         Саня Георгиева




Гласувай:
2



1. letopisec - Витгенщайн е невероятен,
26.07.2011 14:43
благодаря за статията
цитирай
2. анонимен - :)
28.02.2012 20:33
Mnogo e dobro, haresa mi mnogo
цитирай
3. hinki - ***
06.05.2013 10:06
Благодаря за хубавата статия. Напълно съм съгласен, че сме длъжни да разширяваме разбирането на света си чрез развитие на мисленето и логиката си.
Въпреки това, не мога да се съглася, че това е животът.

В нашата цивилизация на почит са най-вече хора, които живеят само с лявото полукълбо на мозъка си. И се опитват всичко да санкционират чрез думите и мисленето. А човекът е много повече. И животът предлага много по-широки възможности за опит, преживяване и развитие.

Поздрави,
Кирил

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sanya
Категория: Други
Прочетен: 32702
Постинги: 3
Коментари: 4
Гласове: 17
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031