Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2006 20:42 - Още от любимата ми лирика
Автор: marssi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 36694 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 01.09.2006 21:35


***

Блага Димитрова

След залеза на всяка обич,
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка вечер
остава мрак и тишина.
Когато някои си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато видиш че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш че мечтите са измама,
че си обичала, а обич няма,
че споменът е болка отлетяла,
че си била щастлива, а не си разбрала
.

***                           ***                             ***                          ***                      ***

Рисунка

Владимир Башев

Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг...
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра...
Искам да те нарисувам...

ЗНАЕШ ЛИ?

Гергана Георгиева

Знае ли, че те обичам?
Че съм плакала за теб
Че съм искала да те прегърна
Че болеше ме без теб.

Знаеш ли, че ми открадна
Малкия и скучен свят
Крих лицето си от тебе,
Но сърцето не успях.

То обича без да пита
Искала ли съм и как
Мога тебе да обичам.
Само то си знае как.

Обичам те и искам да го искрещя
Да чуят всички че е жива любовта.

НА ТЕБ

Гергана Георгиева

Протягам аз ръка във тъмнината
Усещам сянка във нощта
И леки тръпки ме побиват
От блясъка на лека светлина
Усещам поглед…
плах и нежен.
Докосва ме…
Една човешка длан.
Обгърната от топла сянка,
Отпускам се
Потъвам във ноща.
Не ме е страх,
Не плача вече
Обгръщам тъмнината със ръка
Сега съм с теб и те обичам
Обичай ме и ти сега.

*** 

 Давид Овадия

На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.

*** 

Давид Овадия

Каква съдба след толкова години
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.

Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...

И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да заровиш
да съживиш мъртвеца във пръста?
... Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,

внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда - навън ...

***

Евтим Евтимов

Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.


ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Евтим Евтимов

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.


УНЕС

Елисавета Багряна

Говори, говори, говори! -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша. . .

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дато свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!


Ако те има

Иля Велчев

Ако те има
теб на този свят,
ще има птици в пустото небе.
Ако те има
теб на този свят,
ще има лодка в тъмното море.
Ако те има
теб на този свят,
ще има огън и в студени дни.
Ако те има теб. . .

Ако те няма теб на този свят,
сърцето ми ще бъде хляб за птиците.
Ако те няма
теб на този свят,
очите ми ще бъдат мъртви за любов.
Ако те няма
теб на този свят,
от своята душа ще те създам завинаги.
Ако те няма, теб. . .

Този свят е нежен за двама,
този свят е тесен за сам.
Верността е солта на живота,
подлостта е черния срам.

Спомен мил, спомен мой
Тъжни, черни, твоите очи,
светли вечни, твоите сълзи.
Скръбно, бледно, твоето лице,
как да върна твоето сърце?
Бяха, имах, влюбените дни,
срещах нежни, с твоите очи.
Трогнат гледах, спящото дете,
как да върна двама ви при мен?
Спомен мил, спомен мой,
страшен сън, без покой.
Спомен мил, спомен мой,
пътник в мен - цял живот.

Тъжни, черни - твоите очи.
Грешки смешни - във суетен миг.
Вярна птицо, скъпа ми жена -
как да стопля твоята душа?

 

Блус за двама

Иля Велчев

Танцувам блус,
любовен блус,
за двама блус - тъга и прошка.
Ти си вечната жена,
въздух и вода - моя душа.
Ангелско лице!
Ангелска усмивка!
Като в стар измислен филм, сега,
ти склони глава на мойто рамо.
Не говори.
Танцувам сам - макар и с теб!
Танцувам блус,
прощален блус,
за двама блус - любов и всичко.
Ти си моята лъжа,
мъгла и дъжд, моят въпрос.
Огън ще остане
и ще ни гори.
Като за последен път те моля,
ти, склони глава на мойто рамо.
Не казвай нищо.
Танцувам сам, макар и с теб!


ЗАЛЕЗ

Михаил Белчев

На Найден Андреев и братя Аргирови


Откъснах вече този лист
от календара на земята
когато слънцето се спря
в картината ми на стената

На избледнялото платно
забравен кораб се събуди
и късен гларус не успя
през слънцето да се промуши.

Преди да изгори докрай
крилата му се позлатиха
на палубата екна вик
и после всичко стана тихо.

Тревогата ми зазвъня
отново в празната ми стая
и чувствах, че и аз горя
и нищо повече не зная.

А слънцето закри очи
и бавно слезе към морето
Във стаята ми две сълзи
до късно тази нощ ще светят.

 

КЪДЕ СИ ЛЯТО

Михаил Белчев

На Ст. Диомов и "Тоника"


Тръгна си от тук лятото горещо,
но остави пак следи във нас.
а една вълна дълго ще ни търси,
за да ни нашепне почти без глас.

"Защо оставихте да стене самотното море
и то ме прати за да ви намеря.
Защото този бряг е пуст и няма го смехът,
със който се прегръщахме до вчера."

Още си е там пясъчния замък,
който вятърът не разруши.
Може би сега, скрит зад някой камък,
чака да разтвори за нас врати.

Защо оставихте да стене самотното море,
с крила написа тръгващото лято.
Без вас какво е този бряг и синьото небе,
без вашата любов какво е лято?

Връщай се при нас, мило наше лято,
огън върху пясъка да накладем.
Връщай се при нас, мило наше лято,
слънце във косите си за да заплетем.

 

МОЯ ЛЮБОВ

Михаил Белчев

На Ст. Димов и "Домино"


Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
са заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
с теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструващ,
че не си сгрешил, мое любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.

ПАК ЩЕ СЕ ПРЕГЪРНЕМ

Михаил Белчев

На ФСБ


Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.

Тичам, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.

Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи
пак да се намерим,
пак да се прегърнем
завинаги.

Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон и стъкло,
мъдър свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.

 

Михаил Белчев

Аз съм вятър, ако няма любов.
Аз съм свещ, ако няма любов.
Аз съм дъжд, ако няма любов.
Аз съм нищо, ако няма любов.

Аз съм сняг, ако няма любов.
аз съм лъч, ако няма любов.
Аз съм лист, ако няма любов.
Аз съм ТИ, ако няма любов.

Аз съм вещ, ако няма любов.
Аз съм вик, ако няма любов.
Аз съм страх, ако няма любов.
Аз съм сам, ако няма любов,
и сигурно съм всичко това,
ако има любов.

 

КЪСНА ЛЮБОВ

Михаил Белчев

На едно шумно и южно пристанище,
моя късна любов, ще те чакам,
седем кораба бели ще срещна,
седем кръгли луни ще изпратя.

Кипарисите, черни вдовици,
седем песни по нас ще изплачат,
седем вятъра в седем посоки
ще разпратя за тебе да питат.

Седем млади жениха ще върна,
седем сватби да вдигнат без мене
и ще чакам любов, ще те чакам,
ти под черни платна ще пристигнеш

Вседем димни завеси ще пием
чаша евтино вино със всеки,
седем нощи, любов ще танцуваме,
ще танцуваме там на пазара.

А по осмата кръгла луна
седем вятъра с флейти ще свирят.
Оплаквачките с весели песни,
седем дни само нас ще прославят.

Ти зад седем морета се бавиш,
седем рани те водят при мене,
че от всичките земни пристанища
само в моето има спасение.


ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

Недялко Йорданов

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!

ПРОЛЕТ

Никола Вапцаров

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш, с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и - умра на твойте барикади!


***

Павел Матев

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!



ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Пейо Яворов

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи. - музика - лъчи
Не искат и не обещават те ...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...


ВЪЛШЕБНИЦА

Пейо Яворов

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина ...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество ...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

ЕЛА!

Пейо Яворов

Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти - свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя заспал.

Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце -
в таз лунна нощ, под звездни небеса.


СРЕЩА

Пейо Яворов

Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.


НА ЛОРА

Пейо Яворов

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!


НОЩ НАД ГРАДА

Петя Дубарова

Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.


НЕ ТЪГУВАЙ

Салис Таджер

Не тъгувай, макар да е тъжно
Не тъгувай, макар да боли.
Идва зима! Защо да се лъжем?
И студено е. Падат мъгли.

И понякога се свива сърцето.
Губят стойност най-скъпи неща
Няма птици! Угасват в небето
светлините. Ще дойде нощта.

Не тъгувай, живота е кратък
Всичко тук е - и пъкъл и рай
Всичко вземай и дай без остатък
работи и обичай до край.

Сбогом слънце! Защо да се лъжем.
И студено е. Падат мъгли.
Не тъгувай, макар да е тъжно.
Не тъгувай, макар да боли.



***

Стефан Цанев

на Ц.М.

Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже: - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.

Колко си хубава!...

Христо Фотев

На М.К.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.


ПРИ МАМА И ПРИ ТАТКО

Чичо Стоян

Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас се рано будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим? -
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила,
тихо татко да събуди
да отиде да се труди,
да печели и набави
дрехи и обувки здрави
и тетрадки и писалки
за дечицата си малки...
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко.

***

В живота ти не искам да съм залив,
където в ранно утро ти ще спреш
и ще отплуваш с първия залез
и ще оставиш мъка и копнеж.
В живота ти не ща да съм поляна,
където ти ще седнеш уморен.
Ще тръгнеш после със коси развени
за миг дори не сетил се за мен.
В живота ти не искам да съм спомен
за който да се сещаш в късен час,
кога случайно плика стар отвориш
и в тъмното прозвънне моят глас.
Аз искам да съм тих попътен вятър
издухващ корабните ти платна,
любима да съм ти като Земята,
да съм ти скъпа като мъдростта.


***


Елмаз и стъкло

музика и текст: Кирил Божков

Там на хълма в лъчисти небеса
рубинената кула издигаше снага.
Там отдавна живеела сама
жестока, но прекрасна, красивата жена.
Нощем в мрака в плен на самота,
аз чакам да я видя, но не чака тя.
Но достатъчно било зад високото стъкло
да застане тя за да я видя аз.
Тя със своя странен поглед е могла
да превръща хора във вещи със сърца.
И ето аз съм тук в рубинената кула,
превърнат съм на пук в кристално огледало,
в безропотно стъкло.
Но достатъчно било като елмаз и стъкло
да се огледа тя за да я видя аз.
Без да мога обич да получа,
аз живея като птица без криле.
И навярно няма да сполучиш
ти, мое сърце.

Хей, момиче

музика и текст: Б.Т.Р.

Помниш ли старата върба?
Там откривахме света,
а мечтите ни изглеждаха реални.
Твоят ден сега е уморен.
Погледът ти е така студен,
вярата стопи се във забрава.
Книгите с прах покрити,
а мечтите дълбоко скрити;
как обърка се живота,
така и не разбра.
Сега вървиш по пътя си,
очите пълни със сълзи,
може би заради несбъднати мечти.
Работиш в бар сред хора хиляди,
денят започва в зори,
а ти реши че всичко е пари.
Хей, момиче, ти кажи,
че не всичко е пари,
как обърка се живота,
така и не разбра.
Хей, момиче, разбери,
не всичко е пари!
Кой обърка ти живота,
така и не разбра.
Ти момиче му кажи:
"Остани или си върви!".

Спасение

музика и текст: Кирил Божков, Славчо Николов

Приятелю, прости ми,отивам си сега,
Не намерих сили аз да спра.
Ти казваше аз помня,тогава не повярвах,
Че изходът съвсем не е това.
Защо не светят пак звездите
Защо и слънцето угасна...
Аз изгубих всичко докрай, остана моята душа,
Аз не искам нищо сега, само нея да спася.
Аз изгубих всичко докрай, плаче моята душа,
Аз не искам нищо сега, помогни да я спася.
Виж сега умирам, за друго нямам сили,
Отровата реши съдбата ми.
Ти казваше аз помня,тогава не повярвах,
Че изходът съвсем не е това.
На раздяла ви целувам
и моля аз, простете мойта грешка...
Аз изгубих всичко докрай, остана моята душа,
Аз не искам нищо сега, само нея да спася.
Аз изгубих всичко докрай, плаче моята душа,
Аз не искам нищо сега, само нея да спася.
Чуйте ме,аз моля, чуйте ме за миг поне,
Не погубвайте живота, даже пътят ми да спре.

НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА

Васко Кръпката

...когато увехне цветето, преди да разцъфти
когато падне птицата, преди да полети
когато мракът светлината победи
когато спре земята преди да се завърти

Когато те препънат преди да си прекрачил ти
когато ударят, преди глава да вдигнеш ти
когато ти се плаче, преди да си отворил очи
когато ти се пее, а започваш да крещиш

Нека бъде светлина
нека има цветя
нека бъде любовта
нека има деца

Когато се удариш в решетките на твойта свобода
когато мразиш силно, а мечтаеш любовта
когато падаш, а си мислиш, че летиш
когато ти се пее и усещаш , че мълчиш

Нека бъде светлина
нека има цветя
нека бъде любовта
нека има деца

ДА ТЕ ЖАДУВАМ

СЛЯП ДЕН

Сигнал

Сляп безумен ден беше, може би
деня, в който се докоснах до теб
и слях пръстите си
с молба към птици и светци.
Лумна в мен пожар,
сякаш с лятото
на клада бях и невиждах света,
а само теб, в шеметен танц
как те понацям на ръце.

Няма го денят безумен, няма го и танца луд.
Няма я жената в този слуд.
Няма го морето бясно, няма го брега горещ
и няма нищо, просто нищо.

Днес свалям свещ и отново се моля,
в моя живот пак дано се повтори
този сляп, този сляп ден


ЕДНО

Стефан Вълдобрев

Две луни
не могат да целунат
две слънца.
Две вълни
едва, едва се срещнат
и се разделят.
Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но

две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.

Две очи ...

Две следи
една към друга тичат,
но уви.
Две очи,
едва сега разбират
колко са сами.
Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но

две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.



Сигнал

Да те жадувам аз, да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш
и аз все повече да съм виновен,
това е толкова недопустимо.
Защото ти все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти.
Ще се стопят китарите, ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия,
не съм готов, не съм готов.

Затуй минавам аз тук всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви
минавам аз, минава сам.

 

СБОГОМ

Сигнал

Късно е, няма обратен път назад.
Късно е, всеки живее в собствен свят.
Късно е, наша несбъдната мечта,
невъзможен порив се оказа любовта.
Късно е, думите щом сега горчат.
Късно е, щом и сърцата ни мълчат.
Късно е, сякаш изправени на съд,
без вина виновни сме със теб за първи път.

Сбогом, дано си щастлива
утре далече от мен.
Друга любов по-красива,
снам ще те спре някой ден.

Късно е, спомена само в този час
може би мост е нетраен между нас.
Късно е, наша несбъдната мечта,
невъзможен порив се оказа любовта.

 




Тагове:   още,


Гласувай:
1
0



1. анонимен - Радост за душата. Много благодаря ...
29.04.2009 12:55
Радост за душата. Много благодаря за това лирическо отклонение
цитирай
2. анонимен - :)
15.06.2010 00:30
Много благодаря! Точно това търсех :)
цитирай
3. анонимен - kolko si hubava
12.09.2011 15:05
blagodaria to4no tova tarseh!
цитирай
4. анонимен - kolko si hubava
12.09.2011 15:08
blagodaria to4no tova tarseh!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marssi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 783256
Постинги: 101
Коментари: 652
Гласове: 213
Архив
Календар
«  Април, 2014  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930