Ти никога няма да изчезнеш,

твоят образ е в съзнанието ми,

ти ще живееш вечно в мен,

в света на  мечтите ми.

 

Няма значение пътя през който сме минали,

Тук нямат място време и събития.

Твоите очи спират дъха ми,

И повече никога не мога да съм същата.

 

Мислите ми летят все към теб,

Неуморни птици, искам, но не мога да ги спра.

Ти носиш свежест в моя ден,

Нищо не се случва - само ти си в мен.

 

 

 

 

 

 

Твоите очи ме заплениха,

Сърцето ми се преобърна.

Къде си, ще те видя ли отново?

 

Обади се, невъзможна любов,

Толкова жадувана и гореща.

Къде си, мислиш ли за мен?

 

Сърцето ти пулсира,

Усеща го душата ми,

Щастлив ли си?

 

 

 

Ще те запазя завинаги в сърцето си,

Не мога да ти кажа просто - чао.

Ти ще живееш в усмивката на лицето ми,

И ще ме чакаш някъде там-   знам.

 

Нека бъде тази изгаряща любов! -

Нямаме сили да я спрем.

Щом искат да са заедно сърцата ни,

Нека да сме и във плен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това си ти-

Защо чак сега се появи в живота ми?

Много неща изплуваха –

Ти закъсня.

 

Сега те срещам, непознат, но

Само теб съм чакала,

Само теб съм искала,

 И сякаш само с теб съм вървяла.

 

Не може ли да върнем времето,

Или да го спрем само в този миг?

Влюбените ни очи поглъщат се,

Мъча се да избягам от теб –ти от мен.

 

Възможно ли е да забравиш,

Когато сърцето гори,

Възможно ли е да избягаш,

Когато мечтата лети?

 

Сърцето ми пее песен за теб,

И те очаква моя любов,

Ти дойде,

Вече нищо не може да  ни спре.

 

 

За теб

 

Ти си вече  във живота ми,

Мислите ми все търчат към теб.

Навсякъде усещам твоя образ,

Не мога повече без теб.

 

Ела, сърцето ми е твое,

в мечтите си живея с теб.

Душата ми обича да споделя

Всички си мигове със теб.

 

 

 

 

 

 

Години като ден, и ден като години,

Играят си със нас.

Но ние с теб –неизменими,

чакаме в захлас.

 

На остров от мечтите построен,

Сърцата ни жадувано се срещат.

И споменът от мисли съживен,

Облива ни горещо.

 

Чувствам погледа ти,

Чувам сърцето ти,

Усещам дъха ти,

 Ти  можеш ли напред

Да продължиш, без да  срещаш мен в деня си?

Едно докосване до вечността... думите потъват дълбока в душата ти и те карат да потръпнеш! Благодаря ти, страхотно е!

Това е от песента на сърцето ми...

затвори ли вече тази страница или още те боли/

Kакво искате да кажете:
"затвори ли вече тази страница или още те боли/" ???

ТОВА КОЕТО УСЕТИХ Е ТЪГА И НОСТАЛГИЯ.ПОНЕ В МЕН СЪБУДИ ТАКИВА СТАРИ 4увства

наи-хубаво от вси4ки е ''ще те запазя завинаги в сърцето си......''

Има такъв нюанс, наистина, но е по дълбоко.
Нали Данян Дамянов казва за поезията, че е "сърце заплакало от болка - другото е молив и хартия".
И все пак пепелта е по велика от прахта, защото е горяла, казал някой - някога. :-)))

Ще те запазя завинаги в сърцето си :-)))
Имало е има и ще има истинска любов между сърцата. Искренно вярвам в нея и съм щастлива, че я имам в живота си. :-)))))
Радвам се, че поезията ми е харесана от някой и е донесла усмивка в деня му. :-)))

Препро4итам вси4ко ве4е трети път!Радвам се,4е предизвиках интерес и у теб.В интерес на истината не предизвика усмивка,по -скоро нежна тъга,тя е от истинското 4увство,което и аз познавам.Използваш в едно силата на словото и'' душевната'' си култура,но осножното идва от преживяното!

Истинските чувства оставят дълбоки бразди в сърцето ...щастлив е който ги има в живота си

Много е красиво всичко,което си написала.За мен беше удоволствие да го прочета.