Блог. бг :: Християнството - религията на истината и любовта

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.03.2015 12:04 - Християнството - религията на истината и любовта

Автор: ravramov Категория: Новини

Прочетен: 6600 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.03.2015 12:06

ХРИСТИЯНСТВОТО - РЕЛИГИЯ НА ИСТИНАТА И ЛЮБОВТА

Архиепископ Аверкий Таушев
Към многобройните прояви на фалш от страна на съвременните модернисти трябва да отнесем и тяхното любимо и изключително настойчиво и повсеместно натрапвано твърдение - „Християнството е религия на любовта“ – и нищо повече! „Любов, любов, любов!“ - само това чуваш от тях постоянно. И в името на тази „любов“ те изискват примирение и най-близко приятелско общение буквално с всички, без да се изключват и явните врагове на християнството, злобните противници на Христа Спасителя и яростните отрицатели на вярата в Бога изобщо. Още повече, че всичко това в по-голямата си част са просто думи – чиста пропаганда, докато в същото време на практика самите те не проявяват тази любов дори към онези, които би трябвало да възприемат като близки тям по вяра и по кръв хора. Към такива люде, ако те не споделят тяхното свободомислие или, не дай си Боже, с нещо не им угодят, засегнат ги или оскърбят, те се отнасят не с любов, а напротив – с най-люта и непримирима вражда и ненавист. Всъщност, пропагандирайки любов към „далечните“, те сякаш забравят, че в християнството на първо място се изисква, и това е съвсем естествено, любов към „ближните“, към своите, към най-близките по вяра.

Ясно виждаме от Словото Божие, че „християнството е религия на любовта“, защото Сам „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него“, както учи възлюбеният Христов ученик „апостолът на любовта“ св. Иоан Богослов (1 Иоан 4:16), но само едната любов ли е важна? До едната любов ли се свежда цялото християнство? Да се обърнем към учението на Словото Божие и да видим как говори за Своето учение донеслият го на земята Сам Въплътилият се Единороден Син Божий Господ Иисус Христос.

На въпроса на Пилат какво е направил и защо иудеите така беснеят срещу Него, Той отговаря, произнасяйки знаменателните слова, които именно ни разкриват същността на християнството: „Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми“ (Иоан 18:37).

И тъй от тези думи трябва да е съвсем ясно за всеки, че християнството е преди всичко, религия на Истината, донесена на земята от Божия Син, Който от Себе Си не говорил, но казва: „Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря“ (Иоан 12:49). И Господ обещал да изпрати Дух Свети на Своите ученици не за нещо друго, а именно за да ги настави Дух Свети на всяка истина (вж. Иоан 16:13).

Ето тази Божествена Истина е най-важното нещо в християнството, това е самата същност на християнството, която всеки християнин трябва да цени повече от всичко на света – до готовност, ако се наложи дори да умре за нея, което виждаме и от примера на безбройните мъченици, изповедници и свети отци на Църквата, борили се непрестанно с лъжеучителите-еретици, които отстъпили по един или друг начин от тази Истина.

На Тайната вечеря Господ Иисус Христос също подчертал пред Своите ученици, че Той е Пътят, и Истината, и Животът (вж. Иоан 14:6), и завършил Своята дълбоко трогателна Първосвещеническа молитва за Своите ученици с думите: „Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина“ (Иоан 17:17).

Наистина на Тайната вечеря Господ Иисус Христос многократно говорел за необходимостта от взаимна любов между Неговите ученици и последователи. Но Той подчертавал именно любовта, която е определена и има своята насоченост към своите, към братята християни, а не някаква мъглява, размита, неопределена любов изобщо към всичко, каквато пропагандират сега днешните модернисти и икуменисти, напълно игнорирайки Божествената Истина на Христовото учение. Още повече, че от гледна точка на християнството не може и дума да става за любов към злото, за любов към сеячите и злобните разпространители на дяволското антихристово зло, поставящо си за цел унищожаването на християнството. Както ясно се вижда от много места в апостолските послания, тази любов, към която Спасителят Христос призовава Своите ученици и последователи, не може да се насочва към онези, които злобно извращават и изопачават истинното Христово учение – към лъжеучителите-еретици.

Сам великият „апостол на любовта“ св. Иоан Богослов, който много и трогателно учи за християнската любов, навсякъде на първо място поставя Истината, като не допуска дори мисъл за любов към извратителите и гонителите на тази Божествена Истина.

Християнството е наистина религия на любовта. Но тази християнска любов няма нищо общо със сълзливата сантиментална земна любов, както разбират любовта мнозинството от хората живеещи извън Божията благодат. Християнството е религия на истинната любов, която е неразделно свързана с Божествената Истина на Христовото учение. А земната любов в нейното обикновено разбиране е толкова отдалечена от тази истинна любов, колкото земята от небето. Християнската любов е духовна и се дава само при съдействието на Божията благодат, а земната любов е чувство душевно и дори плътско. Неин източник е повреденото от греха човешко естество.

Ето защо тъй ярко и убедително учещият за любовта „апостол на любовта“ увещава християните: „Не обичайте света, нито което е в света“. Но не само това, а и „ако някой обича света, той няма любовта на Отца“ (Иоан 1:15).

Не по-малко убедително и решително говори за това и св. ап. Иаков брат Господен: „Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога“ (Иак. 4:4). И това е защото „цял свят лежи в злото“ (1 Иоан 5:19).

Оттук не е ли ясно, че истинната християнска любов не може да се простира върху всичко и всички безразборно, че тя е преди всичко любов към Бога и към това, върху което лежи печатът на Божествената Истина, а не към онова, което е затънало в богопротивната лъжа? Ние, християните, които обичаме Бога и донесената от Спасителя Христос от Бога Отца Божествена Истина точно затова не можем да обичаме онези, които въстават срещу Бога и потъпкват Неговата Божествена Истина. За това ясно и определено учи Словото Божие.

Сам апостолът на любовта прави разлика между „чедата на Бога“ и „чедата на дявола“ и ни предупреждава да се пазим от „антихристите“, които вече са се появили в неговото време, като от такива, които са предтечи на имащия да дойде преди самия край на света главен антихрист. Не на любов към тях ни учи той, казвайки: „Те излязоха от нас, но не бяха наши“ (1 Иоан 2:19), а също и „Не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света“ (1 Иоан 4:1).

„По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух), казва той, всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света“, тоест трябва да се разбира, че е вече в света в лицето на неговите предтечи-лъжеучители (1 Иоан 4:2-3).

Как трябва да се отнасяме към тези лъжеучители? Да ги обичаме както и нашите братя в Христа? Очевидно не, защото св. Иоан Богослов говори за тях така: „Който дохожда при вас и не донася това учение (тоест истинното християнско учение), него не приемайте у дома си и не го поздравявайте; защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела“ (2 Иоан 1:10-11).

Напълно съгласно с „апостола на любовта“ учи и великият „апостол на езичниците“ св. Павел. „Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си“ (Тит. 3:10) – така наставлява своя ученик Тит, който е поставен от него за епископ на о. Крит.

От всичко казано дотук е съвсем разбираемо защо християнската Църква винаги е забранявала всякакво молитвено общение с еретиците, което е видно от редица църковни правила.

И едва в последно време модернистите, появили се даже сред свещенослужителите и високопоставените йерарси на Църквата, започнаха да игнорират всичко това и поведоха натрапчива пропаганда за близкото общение и с еретиците, и с явните врагове на Спасителя Христос под предлог на „християнска любов“. Игнорирайки Божествената Истина на Христовото учение, те на първо място поставят любовта и в името на тази „любов“ са готови да отхвърлят всичко, на което ни учи Богооткровеното Слово Божие и каноническите правила.

Но те не бива да пропускат, че и Спасителят Христос и Неговите свети апостоли, учейки за безусловната необходимост от любов като главен признак, по който се разпознават истинските християни, определено имат пред вид любов между братя християни, но нищо не говорят за любов към еретиците или враговете на християнството - „чедата дяволови“ (1 Иоан. 3:10).

Разбира се, истинският християнин е длъжен, подражавайки на своя Божествен Учител Христос, да бъде преизпълнен с любов към всички, но как? Така, че чрез тази негова любов да не се потъпква и да не се отхвърля Истината - той трябва да бъде милостив към страдащите и да желае спасението на всички.

Толкова велика и значима за християнина е Истината, че възлюбеният Христов ученик „учителят на любовта“ св. Иоан Богослов пише до „възлюбения Гаия“: „За мене няма по-голяма радост от тая - да чувам, че моите чеда ходят в истината“ (3 Иоан 1:4).

За тази Истина са умирали в неописуеми страдания огромно множество свети мъченици, за тържеството на тази Истина са се борили с пълна непримиримост към еретиците великите и славни свети отци на Църквата, истинските стълбове на Православието, които ние така високо почитаме и на които толкова много се молим, просейки тяхното застъпничество за нас пред Бога.

Как да реагираме на това, че през ХХ век се появиха толкова много не само редови „християни“, но и свещенослужители и дори висшестоящи йерарси, които не само не желаят да се борят за Истината, но и в името на някаква „християнска” любов правят всякакви компромиси с лъжата и с огромна лекота и отсъствие на загриженост предават Божествената Истина, поставяйки на нейно място своето собствено лукаво човешко мъдруване? Как може у християнина да има любов към лъжата и сеячите на лъжата?

И съвсем напразно някои се позовават на думите на апостола, че „трябва да има помежду ви разногласие“. Апостолът предсказва това, но съвсем не изказва одобрение, не го определя като някакъв положителен факт. Напротив, в апостолските послания намираме множество призиви именно към пълно единомислие и единодушие (Рим. 12:16 и др.) в изпълнение на Първосвещеническата молитва на Христос: „Да бъдат всички едно“ (Иоан 17:21), само че как – по образа на единството на Светата Троица: „както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно“.

За разногласията Словото Божие говори с явно порицание: „Пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях“ (Рим. 16:17), а съвсем не е казано: „обединявайте се с тях“, както нечестиво учат днешните „обединители“!

И тъй, трябва добре да знаем и да помним, че християнството е не само „религия на любовта“, но преди всичко религия на Истината, при това е напълно недопустимо в името на „любовта“ да се жертва истината, защото такава „любов“ вече няма да бъде истинска християнска любов, а само лицемерие или някаква жалка пародия на любов, защото за християнската любов най-скъпа от всичко е Истината, която именно и се явява главният предмет на любовта.

Неправилно е да се смесва християнската любов с християнското милосърдие по отношение на страдащите и бедстващите, както това злонамерено правят някои, нечестиво смесвайки всички понятия. Това не е едно и също. Да се обърнем отново към нашия най-висок авторитет - апостола на любовта, и да видим как пише: „до избраната госпожа и нейните чеда“, които той, според думите му, „истински обича“ и „не само той, но и всички, които са познали истината, - заради истината, която пребъдва в нас и ще бъде с нас вовеки“ (2 Иоан 1:1-2).

И тъй, основата на християнската любов се явява истината! Без истината не може да има и любов!
Современность в свете Слова Божия, Слова и речи, Том 4

Нагоре