в памет на Дидо Игнатов

Заспиват уморени катедралите,
а кръстовете си говорят с паяци.
Днес в черно светят светофарите.
и търгуват слънцето с измамници.
И светулчиците даже уморени са,
пак да се преструват на звезди.
На земята в черното на ириса,
погребват днес прекъснати мечти.
На нощта очите само бели са.
Бодат оцъклени като от пясък.
Все търсят те в онази приказка,
която днес е само глух отрязък.

Душата ме заболя за него, а очите ми не искат да спрат сълзите си.
Умът ми не иска да го приеме!
Нека светофарите да светнат с най-силната и ярка светлина, за да осветят пътя му към ... безкрая!
Бог да го прости!

С болка...

Най-тъжното е, когато си отиват хора. Преди години, си спомням, си отиде Румен Романов, един пълен със заряд и идеи човек, после Илко Карайчев...
Лек път, Дидо, ти беше сред скромните приятели, които ме посещаваха от време на време

Остави светла диря тук...Почивай в мир!

обичаше безнадеждно и пишеше силна и запомняща се поезия като това, което последно четох от него. Сбогом, добри човече Дидо!

За първи път от толкова години
сънувах, че не те сънувам,
че болката от липсата ти вече мина,
че пак живея, а не просто съществувам.

Сънувах, че съм спрял за теб да пиша,
че съвършенството, от днес наричам с друго име,
че за да продължавам да съм жив, да дишам,
достатъчно ми е да знам, че някъде те има.

Сънувах, че не мога да те нарисувам,
че не мечтая, нощем да си гушната до мен.
Сънувах, че за първи път не те сънувам.
Сънувах и.., че те забравям... всеки ден.

Искам само да благодаря на всички ви!
Той няма да бъде забравен, защото беше светъл и добър човек.

с които да изразя болката от загубата на Дидо.

Щях да ти пиша, миличка, но се отнесох....
Знаех, че теб ще те боли много!
Прегръщам те, мила!