че в южния парк около правителствена болница има много тунели и бункери.Там съм играл като дете имашае достъп 20 метра на вътре и се стига до заключени врати.също така има подземия от парка но НДК на вече съм дърт и не съм ходил долу.Помня че има тунел от гарнизонното стрелбище до НДК под бул.България там също сме влизали.Представлява 30 м тунел след това голяма стая след това пак 30м тунел и т.н.Под бул.Витоша също има подземие след моста над бул.България по посока Южен парк.Сега е охр.паркинг но само 2_3 етажа а аз помня че сме се промъквали и сме слизали 5 нива но надолу е много студено.ТОВА Е ОТ МЕН УСПЕХ

Някой ако знае нещо за бункерите и подземията в Меден Рудник,в местност Боровата гора да пише,сега те са зазидани.

Няма кой знае какво да се каже.По време на комунизма и докато все още имахме армия за всеки човек бе предвидено място в противобомбено скривалище.Примерно всяка къща строена в Странджа бе със стабилно бетонно мазе, което да издържи на бомба.По план им се оставяше само молко прозорче което лесно за се циментира или превърне в абразура.Влизам съм в доста бункери.Няма нищо интересно бетон мухъл, гадни миризми.В бургаската морска градина тунелите са от периода на втората световна и никога не са използвани.Тръгват от бреговата алея на централен плаж с други входове на шадрафана и на старата детска площадка.Под дворовете на училищата има, като там трябва да има складирани детски противогази.Повечето блокове са с бункерни мазета, като това бе изискаване от ерата на студената война.Ахелой,Каблешково, Тънково , Каменар са осеяни със стари бункери и пълни със змии и подивели кучета.Там е опорна точка при всяка една война, още от времето на Византииците.От там се вижда като на длан чак до Странджа.В Звездец има едни смешни бункери.Повече няма да приказвам, защото това са ни местата за скривалища при опастност.Жалко е, че са неизползваеми ,без ток вода и филтри за въздух.

Минавал съм наистина има тунел, при интерес ми пишете на mobilebg2010@abv.bg

да сте чуваи нещо за варна ?

тези тунели са част от специална мрежа от коридори които водят до един бункер .
В пловдив има един коридор точно под стария грат на 22 метра под земята.
Но не си и помистсляйте и да влизате . Все още е активен . Много е голям . има и коридор и по 6 ти септември. А този в стария град е равен със земята ъоколо 10 м . но после има стълби които водят до истинския коридор.

4uval sam 4e na samarskoto zname ima bunker koito e zaklu4en ot vun no se pak se vliza ot vutre nemoje da se otklu4va taka sa mi kazvali vodi neznam si kade ako niakoi znae ne6to da kaje . V Stara Zagora ima pe6teri i dvete sa zatrupani ako niakoi znae kade vodiat da pi6at molim mnogo za informacia.

Във варна има много тунели главният тунел -болница е на паметника горе на почивка вратата е заключена но с годините се е отворило друго място за вход . Има и тунели на нептун , под мостчето на влюбените в морската и на плажа всички остамали тунели са в училища и блокове

Когато бях на 4, прадядо ми ме заведе в римските разкопки в подземието на пощата (в Стара Загора). Изчакахме търпеливо да се разкарат всички и дядо отключи една врата и ме поведе през едни тунели. Фенерчето спря да работи, но имахме кибрит и си направихме нещо като факла, после продължихме напред. Тунелите явно не бяха крипти, но имаше и кости на места, но което е по-странното, никакви животни - никакви мишки, плъхове, прилепи и т.н. Та вървяхме си из галериите, стигнахме в едно по-широко помещение, минахме през друга врата и тръгнахме по друг тунел. Някакъв човек дойде срещу нас, дядо му каза нещо на някакъв език, който не знам, но уча италиански и ми се струва, че е страшно близък до него, но не е и латински. Човекът си продължи по тунела, ние в нашата посока, докато накрая излязохме на Аязмото. Дядо ми забрани да разказвам какво съм видяла в широкото помещение, няма и да разкажа. После ми даде метално амулетче (снимка ето тук http://www.facebook.com/photo.php?fbid=159833140820914&set=a.131414146996147.25013.100003826863903&type=1&theater ) и ми каза, че това е символът на братята му и някога и аз ще съм от тях. И се прибрахме. Беше някъде към осем и половина вечерта. Прадядо умря след три години. Повече не знам за "братята" му, но преди няколко месеца учителката по история ни заведе в разкопките под Операта. Като слязохме под земята се поогледах и много се изненадах, че бяхме в същото широко помещение, откъдето бяхме минали с дядо. Каквото бях видяла та, разбира се, го нямаше...