В тъмната несигурност на преживяното се лутам из лабиринти от предателства и се опитвам да изплувам...На чисто...На ново...Да повярвам в това, че Любовта покорява всички...Без обещания. Без огорчения...Че я има такава, каквато Е...Че ще я изживея, без реките от сълзи от кошмарни виденея, без обвинения и условия. Без да се налага да се боря, без да презирам ценностите си и да се състезавам с разни околокръжащи и да пазя ревниво няколкото мига щастие...Да възвърна порива и съхраня умението да летя...Над страхове и неразбиране, над безмислия и излишни думи...

Това е от любимите ми словодихания на Стефан Цанев, писано преди половин век...
Гмурнете се в ласкавите води на таланта му...

СОЗОПОЛСКА ИМПРЕСИЯ

Созопол-град на Спасението.

Над тъмните покриви
като светло крило на птица
прелетява
предупреждението на фара.
Аз тръгвам към него
и спирам на брега,
прегърнал едно момиче

-Обичаш ли ме, Тиро!

Тиро е черна като нощта
и нощем
става невидима.
Едно невидимо тяло
се притиска до мене,
едни невидими устни
ме целуват
и един невидим глас
ми шепне:

-Послушай морето,
което вечно сънува сушата,
без да и обещава нищо.
Научи езика му
и престани да ме питаш
дали те обичам.
Любовта не е обещание.
Обещанието е несигурност,
която поражда лъжа.
Недей ме пита,
не ми обещавай...

Над тъмните покриви
прелетява
светлото крило на фара.
До мене пулсира
невидимото мое момиче,
а под мене морето
целува сушата,
без да и обещава нищо.

Аз се уча на искреност
от твойто море,
Созопол-
град на Спасението.

1961

СТЕФАН ЦАНЕВ